Skip to content

Bulgarian government answers

This is the full, official response, from the Bulgarian social ministry, to my questions in August (in Bulgarian).

Въпрос: „Колко дълги са списъците на чакащите за настаняване в домове за възрастни с УИ и ПР?”

По данни от събираната ежемесечно информация в отдел „Специализирани институции и хуманитарна помощ” на Агенцията за социално подпомагане, на територията на страната чакащи настаняване в тези институции са 1248 лица, както следва:

– дом за възрастни хора с умствена изостаналост – 370 лица;

– дом за възрастни хора с психични разстройства – 878 лица.

Въпрос: „Предвиждат ли се промени в системата на запрещението, в съответствие с чл.12 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и ако да в каква посока?”

Нормативните актове в българското законодателство, имащи отношение към настойничеството и попечителството са няколко – Закон за лицата и семейството, Семеен кодекс и Граждански процесуален кодекс, като последният регламентира производството пред съда. Основните положения, свързани с настойничеството и попечителството са разписани в Семейния кодекс. В новия Семеен кодекс, обн. – ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г,  регламентацията на настойничеството и попечителството е съществено променена. Целта е да се уреди положението на поставените под настойничество или попечителство при съобразяване на техните лични и имуществени интереси, да се подобрят механизмите на взаимодействие между органите, ангажирани с дейност по закрила на ненавършилите пълнолетие и запретените лица. Предвидено е задължение за уведомяване на органа по настойничество и по попечителство за необходимостта от назначаване на настойник или попечител и срокове за назначаването им. Семейният кодекс въвежда разпоредба, която регламентира извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книжа, принадлежащи на лице под настойничество или попечителство да се допуска с разрешение от районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на лицето. Също така дарението, отказът от права, даването на заем и обезпечаването на чужди задължения от лицето под настойничество са нищожни.

Съгласно Гражданския процесуален кодекс, отмяна на запрещението (независимо дали става въпрос за настойничество или попечителство) може да бъде поискано от съпруга, от близки роднини, от прокурора и от всеки, който има правен интерес от това, както и от органа по настойничество и по попечителство или от настойника. Това обстоятелство показва, че няма пречка при наличие на информация за конфликт на интереси между настойниците и попечителите и поставените под запрещение от страна на служителите в съответната специализирана институция, същите да сигнализират прокуратурата.

Въпреки, че извършените промени в законодателството по отношение на настойничеството и попечителството до голяма степен разрешават проблемите на недееспособните лица, Министерството на труда и социалната политика продължава работата си за създаване на по-добро междуинституционално взаимодействие за защита на техните права.

Въпрос: „Проблемите в системата на институциите за възрастни с умствени увреждания и психични разстройства в България:

–       какви проблеми идентифицира МТСП към момента;

–       как ще бъде подходено за решаването им;

–       как самото МТСП оценява реформата в сферата към момента – на какъв етап е, какво е постигнато, какво остава да се направи.”

Реформата в областта на социалните услуги в България стартира с промените в Закона за социално подпомагане от 2003 година, когато бе променена цялостната философия за предоставяне на социални услуги. Социалните услуги се регламентираха като дейности, които подпомагат и разширяват възможностите на лицата да водят самостоятелен начин на живот и се извършват в специализирани институции и в общността.

При извършената реформа основен акцент се постави върху прехода от институционални грижи към услуги, предоставяни в общността. Въведен беше индивидуален подход в социалната работа. Чрез реалното прилагане на индивидуалната социална работа се постига максимален ефект по отношение на най-пълно удовлетворяване на потребностите на нуждаещите се лица и предоставяне на необходимата им социална услуга. Социални услуги в специализираните институции се предоставят след изчерпване на възможностите за извършване на услуги в общността.

Социалните услуги в Република България са децентрализирани, като управлението им е възложено на кметовете на съответните общини. Този факт е от изключително значение, от гледна точка на предоставената възможност на общините да развиват и управляват услугите за хората в неравностойно положение, в това число и лицата с умствени увреждания и психични разстройства, въз основа на конкретните потребности на населението на общината от определени услуги. С оглед насърчаване на частното предприемачество в социалната сфера, кметът на общината може да възлага управлението на социалните услуги държавна и общинска отговорност на частни доставчици на социални услуги. Това са физическите лица, регистрирани по Търговския закон и юридическите лица, вписани в създадения към Агенция за социално подпомагане регистър. Въведен е конкурсен принцип при възлагане управлението на социалните услуги. Всички дейности в областта на социалните услуги се предоставят чрез конкурс или по договаряне при единствен кандидат.

Социалните услуги, които са делегирана от държавата дейност се финансират от държавния бюджет, а общините финансират социалните услуги, които са общинска отговорност. През втората половина на 2007 г. беше направен съществен пробив в процеса на поетапното решаване на натрупаните в годините сериозни проблеми, свързани с финансирането на социалните услуги. За първи път беше разработена и от началото на 2008 г. влезе в сила оптимална, от гледна точка на възможностите на бюджета и съобразена с потребностите в сектора, система от единни стандарти за финансирането на всички видове социалните услуги – в институциите и в общността, които са делегирана държавна дейност. Въвеждането на единните стандарти за всички видове социални услуги на практика положи началото на нов етап в развитието на системата за социални услуги. Единните стандарти създават не само формална възможност за широкото навлизане на неправителствените организации и търговските дружества в този сектор и за ефективно разходване на средствата за развитието на социалните услуги, но базирайки се на мениджърския подход в тяхното управление, осигуряват необходимите условия за проявяване на по-голяма гъвкавост, повишаване качеството на предоставяните услуги и заплащането на работещите в тази сфера.

Предоставянето на социални услуги в България следва да отговаря на определени критерии и стандарти, регламентирани в действащото законодателство, които са задължителни за всички доставчици на социални услуги.

Контролът върху спазването на критериите и стандартите за социални услуги за възрастни хора се осъществява от Инспектора към Агенцията за социално подпомагане. Освен контрол от страна на този инспекторат, социалните услуги са обект и на граждански контрол. В общините с решение на общинския съвет се създават обществени съвети. Тези съвети, освен че имат право да осъществяват контрол върху качеството на социалните услуги с съответствие с утвърдените критерии и стандарти, дават и становища за откриване и закриване на специализирани институции за предоставяне на социални услуги на територията на общината и съдействат за координиране на дейностите по предоставяне на социалните услуги.

Идентифицираните от МТСП проблеми в областта на социалните услуги за възрастни с умствена изостаналост и за възрастни с психични разстройства са свързани основно с несъответствието между наличните услуги и големия брой нуждаещи се, които чакат за настаняване в институция. Нарастващият брой хора, желаещи настаняване в домовете за възрастни хора с психични разстройства и умствена изостаналост се дължи до голяма степен на негативните ефекти, свързани с реализираната здравна реформа, която поставя началото на коренни промени в структурата и дейността на здравната система. Значително намаля легловия фонд на лечебните заведения в страната, като тази тенденция се проявява при всички видове заведения – болници и диспансери, извънболнични и санаториални заведения. Хората с психични разстройства и умствена изостаналост, ползвали дълги години услугите на лечебните заведения, след изписване, са с непреодолима зависимост към обгрижване и за тях е жизнено важно да ползват социални услуги в общността или в специализирана институция. Министерството на труда и социалната политика е изправено пред предизвикателството да намери баланс между намаляването на дела на институционалните услуги и заявеното желание от страна на потребители, които чакат за настаняване в специализирана институция. Това може да се постигне единствено като се разкрият достатъчно и подходящи социални услуги в общността, като алтернатива на институциите.

Друго сериозно предизвикателство в сектора е неравномерното териториално разпределение на наличните социални услуги в зависимост от нуждите на целевите групи. В тази връзка Министерството на труда и социалната политика планира да въведе регионален принцип при планирането и разкриването на нови социални услуги.

Въпрос: „Каква ще е политиката на министерството по отношение на тези институции през следващите четири години:

–       как трябва да продължи реформата;

–       политиката като цяло – спазване на човешки права, недопускане на нечовешко и унизително третиране, подобряване на средата, подобряване на грижата;

–       политиката по деинституционализация в частност – планове за закриване на домове /колко/, извеждане от институции /колко/, откриване на алтернативни форми на грижа /какви, колко/ програмите личен и социален асистент – предвижда ли се по-добро заплащане и т.н.”

Голяма част от специализираните институции за хора с увреждания са разположени извън големите населени места в сгради, непригодени за нуждите им. Поради тази причина много често не може да бъде осигурен достатъчно квалифициран персонал, който да полага грижи за настанените в тях хора. Това затруднява в голяма степен и достъпа им до необходимите  здравни услуги.

От 2004 година Агенцията за социално подпомагане осъществява Национален мониторинг за положението на възрастните хора с ментални увреждания в специализираните институции, в изпълнение на който се извършват проверки по утвърден план  от Инспектората на Агенцията за социално подпомагане със съдействието на държавни органи, кметове на общини и неправителствени организации.

В резултат на тези проверки се дават препоръки и задължителни предписания за подобряване условията на живот, изпълнението на критериите и стандартите за социални услуги и предприемане на мерки за пребазиране на специализираната институция. Въз основа на анализа от извършените от Инспектората проверки са изготвени оценки, препоръки и планове за действие на специализираните институции за хора с увреждания.

Реформата в областта на социалните услуги за хората с ментални увреждания е свързана преди всичко с разкриването на социални услуги в общността, но и с пребазиране на съществуващите институции в нови, модерно оборудвани сгради, осигуряване на достатъчно обучен за индивидуална работа персонал, в населени места, в които за настанените лица ще бъдат налични всички необходими услуги. Реформата е свързана и със закриване на някои специализирани институции, както и с промяна на капацитета на някои от тях, с оглед подобряване качеството на живот на настанените в тях лица.

Във връзка с дадените препоръки в плановете за развитие на специализираните институции с цел изпълнение на стандарта за материална база бяха намалени капацитетите на 24 специализирани институции общо със 353 места, както следва:

– 15 Дома за възрастни хора с умствена изостаналост с 218 места;

– 8 Дома за възрастни хора с психични разстройства със 135 места;

Новите социални услуги в общността за хора с умствена изостаналост и с психични разстройства – защитени, преходни и наблюдавани жилища, дневни центрове, центрове за социална рехабилитация и интеграция, социалните учебно-професионални центрове, услугите личен и социален асистент, домашен социален патронаж, домашен помощник  и др. в максимална степен защитават правото на хората от тези целеви групи на достоен живот и интегриране в обществото. За по-пълно посрещане на нуждите от услуги в общността се изпълняват и две национални програми, целеви групи по които са и хората с умствена изостаналост и психични разстройства – Национална програма „Асистенти за хората с увреждания” и Национална програма „Социални услуги в семейна среда”.

Посрещането на нуждите от дългосрочна грижа за хората с ментални увреждания изисква интегриран подход на предоставяне на услуги, които включват не само социални, но и здравни дейности. В тази насока са и една част от целите, заложени в Националната стратегия за здравето.

Усилията на Министерството на труда и социалната политика, в областта на социалните услуги за хората с ментални увреждания ще бъдат насочени към:

  • Реформа и модернизиране на системата за институционална грижа;
  • Ускоряване на процеса на деинституционализация, посредством гарантиране на достъпа до качествени социални услуги в общността;
  • Постоянен мониторинг и контрол на предоставяните услуги;
  • Стимулиране на публично-частните партньорства;
  • Детайлно методическо ръководство;
  • Подобряване на механизма за координация между системите за социални, здравни, образователни и културни услуги, както от гледна точка на политиките, така и от гледна точка на участващите структури.

Въпрос: „Статистика

–       брой институци за възрастни с умствена изостаналост и психични разстройства в България;

–       брой хора в тях;

–       брой на изведените от институции за възрастни за последните 4 години, по година;

–       брой закрити институции;

–       брой алтернативни форми в страната /преходни и защитени жилища, дневни центрове/;

–       обем средства за последните за последните 4 години /от бюджета и европейски средства/ за институции /подобряване на средата и грижата/ и за алтернативни форми /отделни числа/.

Към 31.07.2009 г. на територията на страната функционират 43 специализирани институции за възрастни хора с ментални увреждания с общ капацитет 3661 места, както следва:

1. Дом за възрастни хора с умствена изостаналост – 28 институции с общ капацитет 2 400 места, от които заети 2312;

2. Дом за възрастни хора с психични разстройства – 15 институции с общ капацитет 1 261 места, от които 1225 заети;

Непълната заетост в специализираните институции се дължи на преустановен прием на потребители, поради извършвани ремонтни дейности и предстоящо намаляване капацитетите в някои институции.

През 2005 година е закрит един дом за възрастни с умствена изостаналост – с. Лясково, община Ст. Загора, преобразуван е дома за възрастни с умствена изостаналост в гр. Пазарджик в дневен център за възрастни с умствена изостаналост и дома в гр. Твърдица, с капацитет 210 места е преобразуван в дом за възрастни с умствена изостаналост, с капацитет 100 места и дом за възрастни с психични разстройства, с капацитет 110 места.

През 2009 г. от специализирани институции са изведени 10 лица, които са приети на обслужване в наблюдавани жилища и 18 лица, които са приети в преходни жилища.

Социалните услуги в общността към 17.08.2009 г. са общо 436 с капацитет 11 605 места, от които: защитени жилища – 90, с капацитет 755 места; преходни жилища – 4, с капацитет 48 места; наблюдавани жилища – 5, с капацитет 26 места; дневни центрове за възрастни с увреждания – 53, с капацитет 1331 места; центрове за социална рехабилитация и интеграция – 54, с капацитет 2130 места; социални учебно-професионални центрове – 9, с капацитет 895 места..

За първи път от началото на 2008 г. влезе в сила оптимална, от гледна точка на възможностите на бюджета и съобразена с потребностите в сектора, система от единни стандарти за финансирането на всички видове социални услуги – в институциите и в общността, които са делегирана държавна дейност. Следва да се отбележи, че с държавния бюджет за 2008 г. бяха осигурени 151,24 млн. лв. за финансиране на социалните услуги, които са делегирана от държавата дейност, което е с 82% повече спрямо 2007 година. От една страна това се дължи на увеличените средства за издръжка на услугите, а от друга страна – на нарастващият брой на социалните услуги, предлагани в общността и финансирани от държавата. Със Закона за държавния бюджет за 2009 г. са осигурени 176,13 млн. лв. за финансиране на социалните услуги, които са делегирана от държавата дейност, като увеличението е с 16.5 % спрямо 2008 година.

Бюджетните средства общо за социалните услуги, делегирана от държавата дейност, през последните 4 години са:

2006 г. – 59,6 милиона лева;

2007 г. – 83 милиона лева;

2008 г. – 151,24 милиона лева;

2009 г. – 176, 13 милиона лева.

Средствата, отделени от тях за специализираните институции за възрастни с умствена изостаналост /ДВУИ/ и за възрастни с психични разстройства /ДВПР/ за тези четири години са както следва: ДВПР  2009 год. – 9, 241 милиона лв.; ДВУИ  2009 год. – 15, 9126 милиона лв.; ДВПР  2008 год. – 8, 7247 милиона лв.; ДВУИ  2008 год. -14,8033 милиона лв.; ДВПР  2007 год. – 3,4658 милиона лв.; ДВУИ  2007 год. – 4,2314 милиона лв.; ДВПР  2006 год. – 3, 4658 милиона лв.; ДВУИ 2006 г. –   4,121 лв.

По Националната програма „Асистенти за хората с увреждания, през първото полугодие на 2009 г. са назначени 9780 безработни лица, от които 8767 лични и 1013 социални асистенти. Предвидените средства за 2009 г. са в размер на близо 34 млн. лева

По Националната програма „Социални услуги в семейна среда” осигурените средства за 2009 година са в размер на 9 млн. лева. Очаква се по програмата да бъдат заети 3000 лица, които да предоставят услугите домашен социален патронаж и домашен помощник.

Социалната услуга личен асистент се финансира и по Оперативната програма «Развитие на човешките ресурси», в рамките на проект „Усъвършенстване и подобряване на услугата ”Личен асистент” за хора с различни видове увреждания и самотно живеещи хора”. Общия бюджет на схемата е 38 747 500 лв., а периода е 2008-2013 година. В рамките на продължителността на схемата  ще бъдат обслужвани ежегодно най-малко 3 500 лица.

Освен със средства на бюджета, условията в домовете за хора с ментални увреждания се подобряват и със средства по различни програми и проекти, финансирани от Европейския съюз и от други източници.

Един от тези проекти е Проект „Красива България”. През м. януари 2009 г. по Проект „Красива България” стартира извънредна сесия за набиране на предложения по нова мярка „Спешно подпомагане на социални домове”, която е насочена към комплексно подобряване на условията на живот, вкл. създаване на достъпна среда, на групи в неравностойно положение и за деинституционализирането им. Максималната обща стойност на бюджета за един кандидатстващ за финансиране обект е 1 милион лева. Общинските и областни администрации и държавни институции кандидатстваха за изграждане, ремонт, реконструкция, оборудване и обзавеждане на специализирани институции.  Одобрени за финансиране по тази мярка са 23 обекта, от които 18 домове за възрастни със специфични потребности. Отпуснатите средства от бюджета на Проекта са 80% от общата стойност на  обектите и възлизат на близо 9 млн. лева.

One Comment leave one →
  1. November 13, 2009 8:57 am

    Отличный сайт и материалы очень познавательные

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: